Глава ХII. За гражданитѣ на българското Княжество.

Дѣлъ I. Общи правила.

54. Всички родени въ България, които не сѫ приели друго подданство, сѫщо и ония, които родени другадѣ отъ родителье български подданници, броѭтъ се подданници на Българското Княжество.

55. Чужденци могѫтъ да приематъ българско подданство, като утвърди това Народно Събрание.

56. Всѣкой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, слѣдъ като си изслужи пò-напрѣдъ военната служба и като испълни другитѣ си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.

57. Всичкитѣ български подданници сѫ равни прѣдъ закона. Раздѣление на сословия въ България не се допуща.

58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могѫтъ да сѫществуватъ въ Българското Княжество.

59. На Князя се прѣдоставя да отреди единъ знакъ за дѣйствително отличие въ врѣме на война и само за военни лица.

60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданетѣ на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законитѣ, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува нито да продава чловѣчески сѫщества.

Всѣкой робъ отъ какъвто полъ, вѣра и народность да бѫде, свободенъ става, щомъ стѫпи на Българска территория.

62. Законитѣ за благоустройството и полицейскитѣ закони еднакво сѫ задлъжителни за всички лица, които живѣѭтъ въ Княжеството.

63. Всички недвижими имоти, които се намѣрватъ въ Княжеството, макаръ би че принадлѣжали и на чужденци, се намиратъ подъ дѣйствието на българскитѣ закони.

64. Въ всичкитѣ други случае положението на чуждитѣ подданници се опрѣдѣлява отъ особни за това наредби.

Дѣлъ III. За правото на собственност’та.

67. Правата на собственност’та сѫ неприкосновенни.

68. Принудително отстѫпванье имотъ може да стане само заради държавна, и общественна полза, и то съ справедлива и прѣдварителна заплата. Начинътъ, по който може да става такъво отстѫпванье, има да се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ IV. За даждията и държавнитѣ берии.

69. Всѣкой подданникъ на българското Княжество безъ исключение, длъженъ е да плаща опрѣдѣленитѣ по закона даждия и държавни берии и да носи тегобитѣ.

70. Князьтъ и Наслѣдникътъ на прѣстола се освобождаватъ отъ всѣкакви даждия, държавни берии и тегоби.

Дѣлъ VI. За личната неприкосновенность, за неприкосновенност’та на жилищата и корреспонденцията.

73. Никой не може да бѫде наказанъ безъ прѣсѫда отъ надлѣжний сѫдъ, която е вече добила законна сила.

74. Затвори и прѣтръсвания по кѫщята могѫтъ да ставатъ само споредъ правилата, които сѫ изложени въ законитѣ.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законитѣ.

Мѫчения при какво дае обвинение, сѫщо и конфискуванье имотъ се запрещаватъ.

76. Ако би се появили нѣкои сѫбития, които би могле да нарушатъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цѣлото княжество, или въ отдѣлни мѣста, дѣйствието на 73 и 74. членове, нъ задлъжава се да внася такива свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броѭтъ неприкосновенни.

Отговорност’та на длъжностнитѣ лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ VII. За народното учение.

78. Първоначалното учение е бесплатно и задлъжително за всичкитѣ подданници на Българското Княжество.

Дѣлъ VIII. За свободата на печата.

79. Печатътъ е свободенъ; никаква цензура не се допуща, сѫщо и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательетѣ, издательетѣ и печатаретѣ.

Когато писательтъ е познатъ и живѣе въ Княжеството, издательтъ, печатарътъ и раздавачьтъ нѣма да се прѣслѣдоватъ.

80. Священното Писание, Богослужебнитѣ книги и съчинения отъ догматическо съдържание, опрѣдѣлени за употрѣбление въ православнитѣ Църкви, тѫй сѫщо и учебницитѣ по Законъ Божий, назначени за употрѣбление въ училищата на православнитѣ, подлѣжатъ на прѣдварителното одобрение отъ Светий Синодъ.

81. Прѣстѫпления по дѣлата на печата се сѫдѭтъ, по закона, въ общитѣ сѫдебни установления.

Дѣлъ IХ. За свободата на Събиранията и за Съставянье Дружества.

82. Жителитѣ на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ орѫжие, за да обсѫждатъ всѣкакви въпроси, безъ да искатъ пò-напрѣдъ за това дозволение.

Събирания, вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейскитѣ правила.

83. Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво прѣдварително разрѣшение, стига само цѣльта и срѣдствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавный и общественъ поредъкъ, на религията и добритѣ нрави.

Дѣлъ Х. Право за подаванье прошения.

84. Всѣкой Български подданникъ има право да подава на надлѣжнитѣ власти прошения, подписани отъ едно лице, или отъ много лица (коллективно). Учреждения, установени по закона, иматъ право да подаватъ прошения прѣзъ своитѣ прѣдставителье.

==
